Моят дъжд и лудият вятър
794
0
0
Аз те моля, не преставай в мен да ромолиш,
нека сгушена във твойта пазва
се изливам с теб, дори когато спиш.
И те викам, и те чакам във постеля златна,
щом съм те видяла и познала,
моята слънчева любов ще те озарява.
Ти не чуваш ли, след нас цветната дъга как пее.
Ти си влюбен в мене мъж от дъжд,
а аз жена която вятър луд люлее...
Ако дойде и ме грабнe в късна, тъмна доба.
Ти без мен не ще запееш, слънчев...
аз без теб, ще бъда скъсаната струна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
