Аз те моля, не преставай в мен да ромолиш,
нека сгушена във твойта пазва
се изливам с теб, дори когато спиш.

И те викам, и те чакам във постеля златна,
щом съм те видяла и познала,
моята слънчева любов ще те озарява.

Ти не чуваш ли, след нас цветната дъга как пее.
Ти си влюбен в мене мъж от дъжд,
а аз жена която вятър луд люлее...

Ако дойде и ме грабнe в късна, тъмна доба.
Ти без мен не ще запееш, слънчев...
аз без теб, ще бъда скъсаната струна.