29 мар. 2017 г., 09:49

Моят Космос 

  Поэзия » Другая
426 4 4

По "Космос" от Недялко Чалъков

 

И моят свят е тъй безкраен,

като безкрайната Вселена.

И в него търся образ траен,

като троянската Елена.

 

Звездите с поглед аз докосвам

и млечния си път подквасвам.

В небето чувствата прахосвам,

а на земята ги наваксвам.

 

И като пухче на глухарче

стърча дори, като антена.

И пращам кодове, макар че

разкъсвам на небе сатена.

 

Под белоцветни вишни лягам,

разцъфнали под небесата.

Насън към облаци посягам

за дъжд, жадуван от децата.

 

И в моя Космос аз се впускам

да му обхвана и безкрая.

Земята нощем аз напускам

и път във Космоса чертая.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Приятели! За хубавите коментари и
    за оценките! Радвам се, че харесвате написаното! Сърдечни поздрави!
  • Присъединявам се и аз с пет звездички и едно сърчице. Поздрави!
  • За душата, граници и невъзможности - няма, особено поетичната. Тя се храни, като неспирно обикаля Вселената и вижда невидимото за очите. Прекрасно, Никола!
  • Звучиш всеобхватно и космически, Никола! Много ми хареса стихотворението ти. Поставям го в Любими.
Предложения
: ??:??