Моят Космос
По "Космос" от Недялко Чалъков
И моят свят е тъй безкраен,
като безкрайната Вселена.
И в него търся образ траен,
като троянската Елена.
Звездите с поглед аз докосвам
и млечния си път подквасвам.
В небето чувствата прахосвам,
а на земята ги наваксвам.
И като пухче на глухарче
стърча дори, като антена.
И пращам кодове, макар че
разкъсвам на небе сатена.
Под белоцветни вишни лягам,
разцъфнали под небесата.
Насън към облаци посягам
за дъжд, жадуван от децата.
И в моя Космос аз се впускам
да му обхвана и безкрая.
Земята нощем аз напускам
и път във Космоса чертая.
© Никола Апостолов All rights reserved.
