Моят оптимизъм
Какво ме кара да живея
на този грешен земен свят?
Дали ще си го проумея,
или ще вехна, като цвят?
Макар, че ветрове ме духат
и се задъхва моят дроб.
Дори от път да ме издухат,
аз пак ще мъкна моят сноп.
Ще търся вярната посока
под слънце ярко и мъгли.
Пък нека всеки да ме хока
и да ме боцка със игли.
И злото с нож да ме замеря,
и радост да виси на прът,
аз мястото ще си намеря
по този кратък земен път.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
