Моят оптимизъм
Какво ме кара да живея
на този грешен земен свят?
Дали ще си го проумея,
или ще вехна, като цвят?
Макар, че ветрове ме духат
и се задъхва моят дроб.
Дори от път да ме издухат,
аз пак ще мъкна моят сноп.
Ще търся вярната посока
под слънце ярко и мъгли.
Пък нека всеки да ме хока
и да ме боцка със игли.
И злото с нож да ме замеря,
и радост да виси на прът,
аз мястото ще си намеря
по този кратък земен път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
