ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
340 2572
28 авг. 2024 г., 19:06

Моят път 

  Поэзия » Философская
118 2 7

Следвам осевата линия

със скоростта на вятъра.

Кой знае с колко конски сили,

но ми напомня за съдбата.

Кормилото ѝ все ме направлява,

Посоките ми дирижира…

Оставя ми да си въобразявам,

че пътя си сама избирам.

А всъщност е опънала юздите.

Пришпорва ме рава̀н, ту по завои.

Едва ли пу̀ка и, че трудно дишам,

и че изпадам в изнемога…

Но тя не знае, че от любов,

море да е, ще го преплувам.

Небе да е, с перо едно

нов път по него ще си нарисувам!

Моят път без мене е нищо!

Аз за него дали съм съдба?                    

Само знам, че за мен е Камино,

аз - пилигрим към светите места!

 

© Даниела Виткова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Проправям го, Танче, добър или лош, но знам, че е моят път... Благодаря ти много!
  • Винаги следвай пътя си, Дани!
    Успех!
  • Младене, ти ми поставяш перо към крилата, които разпервам от време на време. Благодарна съм ти за коментара, думите ти означават много за мен.
  • 😍👍факт!
  • Истинската поезия лежи изцяло извън територията на класическия стих. Той няма бъдеще!
    Тук си направила сериозен опит да откриеш тази истина, Дани. Поздравявам те!
  • Пепиии, разсмя ме за "изтребителя"!!! Няма как, цял живот препускам и уж към и за добро. Радва ме коментара ти и ти благодаря много!
  • На финала си изтребител! Погледнах раздела, дали е по-философско или по-лирично емоционално, но е мн хубаво!
Предложения
: ??:??