Ум - по мълчанието разпознавам
и по краткостта на казаното.
Аз на моя бряг оставам -
от плагиатството опазена.
Върви на пръсти моят стих -
тънкокрак и рошав- като мене -
в него мислите си подредих -
не словесни наводнения.
Сама да го чета - нима е жалко?
Оставам-вечният златотърсач.
Аз пия от моята чаша-тъй малка,
а чуждите делви-прескачам.