Mar 10, 2023, 9:12 PM

" Моят стих"

850 0 1

Ум - по мълчанието разпознавам

и по краткостта на казаното.

Аз на моя бряг оставам -

от плагиатството опазена.

 

Върви на пръсти моят стих -

тънкокрак и рошав- като мене -

в него мислите си подредих -

не словесни наводнения.

 

Сама да го чета - нима е жалко?

Оставам-вечният златотърсач.

Аз пия от моята чаша-тъй малка,

а чуждите делви-прескачам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веси Филипова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...