Моята чест

30 янв. 2022 г., 11:13

Поэзия

261 1 2

Животът минава,
но диря остава.
Понякога само резка.
На тая държава -
безвименна крава,
казват и гола дъска.

И кой го е еня,
че има проблеми
и утре по-зле е от днес?
Добрите- мишени,
а злите са вени
на някакъв чужд интерес.

Има богати,
но не от заплати.
Лъжата надвива срама.
Всичко се клати
щом нямаш познати.
Тогава си просто в калта.

Няма причини
това да отмине.
Зъбите, си търсят месо.
Райска градина
със сажди в комина.
Народ с диагноза - тегло!

Вярата силна,
надежда обилна
и чакане колкото щеш.
Животът се килна
в страна нестабилна.
Не бързай обаче да мреш.

Поетът е казал
и с думи белязал.
Септември превръща се в Май.
Европа ни пази
от тъмни талази,
но ние сме нейният пай.

Има ли смисъл
да търсиме мисъл
в някакъв чужд интерес?...
Не съм се чалдисал,
с душа съм го писал.
Словата са моята чест!