10 февр. 2013 г., 08:58  

МОЯТА ИСТИНА

617 0 0

МОЯТА  ИСТИНА



Все зоват ме ветровете,
все съм с бурите на път,
рани от лъжи в нозете,
но е чиста мойта плът.
Чиста съвестта си пазя
и окрилям мисли, чест,
ала как ще се опазя
от измамници навред?
А тревогите нетленни,
не ми дават миг покой,
в който мислите безценни
пак извират във порой.
Дебнат тайно из засада,
стихналите ветрове,
ала често ме нападат
с истини от векове.
Мойта истина е Свята,
знае радост и тъга,
светлина е в необята:
Да живее Л ю б о в т а!

 

 

Лъчиста

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЛЪЧИСТА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...