МОЯТА  ИСТИНА

Все зоват ме ветровете,
все съм с бурите на път,
рани от лъжи в нозете,
но е чиста мойта плът.
Чиста съвестта си пазя
и окрилям мисли, чест,
ала как ще се опазя
от измамници навред?
А тревогите нетленни,
не ми дават миг покой,
в който мислите безценни
пак извират във порой.
Дебнат тайно из засада,
стихналите ветрове,
ала често ме нападат
с истини от векове.
Мойта истина е Свята,
знае радост и тъга,
светлина е в необята:
Да живее Л ю б о в т а!

Лъчиста