10.02.2013 г., 8:58  

МОЯТА ИСТИНА

614 0 0

МОЯТА  ИСТИНА



Все зоват ме ветровете,
все съм с бурите на път,
рани от лъжи в нозете,
но е чиста мойта плът.
Чиста съвестта си пазя
и окрилям мисли, чест,
ала как ще се опазя
от измамници навред?
А тревогите нетленни,
не ми дават миг покой,
в който мислите безценни
пак извират във порой.
Дебнат тайно из засада,
стихналите ветрове,
ала често ме нападат
с истини от векове.
Мойта истина е Свята,
знае радост и тъга,
светлина е в необята:
Да живее Л ю б о в т а!

 

 

Лъчиста

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...