10.02.2013 г., 8:58 ч.  

МОЯТА ИСТИНА 

  Поезия » Философска
481 0 0

МОЯТА  ИСТИНА



Все зоват ме ветровете,
все съм с бурите на път,
рани от лъжи в нозете,
но е чиста мойта плът.
Чиста съвестта си пазя
и окрилям мисли, чест,
ала как ще се опазя
от измамници навред?
А тревогите нетленни,
не ми дават миг покой,
в който мислите безценни
пак извират във порой.
Дебнат тайно из засада,
стихналите ветрове,
ала често ме нападат
с истини от векове.
Мойта истина е Свята,
знае радост и тъга,
светлина е в необята:
Да живее Л ю б о в т а!

 

 

Лъчиста

© ЛЪЧИСТА Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Ще дойде ден, когато няма да ме има. Учи се да живееш без мене. От сега. Знам тоя свят, като зловеща...
  • Тъй тежко е да видиш ближни преминали на вражеска страна. Синът предаден беше трижди от най-любимите...
  • Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Още произведения »