Няма те... и истината боли.
Бързо свършват прекрасните неща.
Щастлива бях в онези дни...
а днес пропадам, тъна в самота.

Липсваш ми... и истината боли.
Отвътре чувства ме изгарят.
Не си до мен, далеч си ти...
а в мене мисли пак догарят.

Искам те... и истината боли.
Да се стопля пак в прегръдка твоя.
Моля се, при мене се върни...
а оставам с тъгата своя.

Обичам те... от това не ме боли.
Кипи във вените ми кръв гореща.
И това е истина - а не боли! Уви!...
и с нетърпение чакам следващата среща.

09.09.2008