9.09.2008 г., 22:01

Моята истина не боли

1.1K 0 1

Няма те... и истината боли.
Бързо свършват прекрасните неща.
Щастлива бях в онези дни...
а днес пропадам, тъна в самота.

Липсваш ми... и истината боли.
Отвътре чувства ме изгарят.
Не си до мен, далеч си ти...
а в мене мисли пак догарят.

Искам те... и истината боли.
Да се стопля пак в прегръдка твоя.
Моля се, при мене се върни...
а оставам с тъгата своя.

Обичам те... от това не ме боли.
Кипи във вените ми кръв гореща.
И това е истина - а не боли! Уви!...
и с нетърпение чакам следващата среща.

09.09.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...