9.09.2008 г., 22:01

Моята истина не боли

1.1K 0 1

Няма те... и истината боли.
Бързо свършват прекрасните неща.
Щастлива бях в онези дни...
а днес пропадам, тъна в самота.

Липсваш ми... и истината боли.
Отвътре чувства ме изгарят.
Не си до мен, далеч си ти...
а в мене мисли пак догарят.

Искам те... и истината боли.
Да се стопля пак в прегръдка твоя.
Моля се, при мене се върни...
а оставам с тъгата своя.

Обичам те... от това не ме боли.
Кипи във вените ми кръв гореща.
И това е истина - а не боли! Уви!...
и с нетърпение чакам следващата среща.

09.09.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...