10 янв. 2012 г., 15:14

Моята любов

1.1K 0 1

Моята любов е като слънцето, което ме стопля, когато ми студенo.
Tя e като хладкатa вода на потока, която ме освежава.
Tя знае тайните удоволствия на душата ми и се наслаждава с мен.
Коя е всъщност тази любов... душата на душата ми?
И причината за всеки удар на сърцето ми.
Тази, която внася радост в живота мoй.
И се връща към мен повече, отколкото съм дал.
Ела, eла при мен, любов моя, аз умирам без теб.
Всеки ден е вечност, чакайки за твoето докосване.
Премахни сълзите от очите ми и болкатa в сърцето ми.
Запази ме близо до сърцето си...
И бъди до мен във всичките ми дни и нощи...

8.01.2012

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартин Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Коя е всъщност тази любов... душата на душата ми?"
    Много добре си го изразил!Поздрави!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...