Jan 10, 2012, 3:14 PM

Моята любов

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Моята любов е като слънцето, което ме стопля, когато ми студенo.
Tя e като хладкатa вода на потока, която ме освежава.
Tя знае тайните удоволствия на душата ми и се наслаждава с мен.
Коя е всъщност тази любов... душата на душата ми?
И причината за всеки удар на сърцето ми.
Тази, която внася радост в живота мoй.
И се връща към мен повече, отколкото съм дал.
Ела, eла при мен, любов моя, аз умирам без теб.
Всеки ден е вечност, чакайки за твoето докосване.
Премахни сълзите от очите ми и болкатa в сърцето ми.
Запази ме близо до сърцето си...
И бъди до мен във всичките ми дни и нощи...

8.01.2012

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Коя е всъщност тази любов... душата на душата ми?"
    Много добре си го изразил!Поздрави!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....