Jan 10, 2012, 3:14 PM

Моята любов

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Моята любов е като слънцето, което ме стопля, когато ми студенo.
Tя e като хладкатa вода на потока, която ме освежава.
Tя знае тайните удоволствия на душата ми и се наслаждава с мен.
Коя е всъщност тази любов... душата на душата ми?
И причината за всеки удар на сърцето ми.
Тази, която внася радост в живота мoй.
И се връща към мен повече, отколкото съм дал.
Ела, eла при мен, любов моя, аз умирам без теб.
Всеки ден е вечност, чакайки за твoето докосване.
Премахни сълзите от очите ми и болкатa в сърцето ми.
Запази ме близо до сърцето си...
И бъди до мен във всичките ми дни и нощи...

8.01.2012

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Николов All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Коя е всъщност тази любов... душата на душата ми?"
    Много добре си го изразил!Поздрави!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....