Пред моята малка болнична стая
на перваза кацна врабче.
Трохички ти търсиш, не мога да стана,
ех, прости ми, врабче.
Но моля те идвай, на перваза подскачай,
размахвай, почуквай с крилце,
надеждица малка трепва във мене,
в мойто уморено сърце.
И спомен далечен в мене се връща,
когато бях малко момче.
Как по дървото с прашка те целих
и от тебе прошка искам, врабче.
Пред моята малка болнична стая
НЯМА перваз и НЯМА врабче,
сестрата във бяло тихо ме моли.
- Хей, събуди се, старо момче.
С. П.
© Стойчо Пеев Все права защищены