21 dic 2008, 10:42

Моята малка болнична стая

  Poesía
1.3K 0 6

Пред моята малка болнична стая

на перваза кацна врабче.

Трохички ти търсиш, не мога да стана,

ех, прости ми, врабче.

 

Но моля те идвай, на перваза подскачай,

размахвай, почуквай с крилце,

надеждица малка трепва във мене,

в мойто уморено сърце.

 

И спомен далечен в мене се връща,

когато бях малко момче.

Как по дървото с прашка те целих

и от тебе прошка искам, врабче.

 

Пред моята малка болнична стая

НЯМА перваз и НЯМА врабче,

сестрата във бяло тихо ме моли.

- Хей, събуди се, старо момче.

С. П.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Пеев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трогна ме... Весели празници ти желая! Честит Имен Ден!
  • Съгласна съм с Дорето66. То е там и чака да го видиш и да му се довериш!
  • Подтикваш към размисли. Благодаря ти! "надеждица малка трепва във мене"...
  • чудесата се крият в очичките и сърчицата на врабчетата...
    повярвяй ми...
    тъжно е...и бяло като надеждата...
  • ...

    п.п. врабчето е в теб.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...