21.12.2008 г., 10:42

Моята малка болнична стая

1.3K 0 6

Пред моята малка болнична стая

на перваза кацна врабче.

Трохички ти търсиш, не мога да стана,

ех, прости ми, врабче.

 

Но моля те идвай, на перваза подскачай,

размахвай, почуквай с крилце,

надеждица малка трепва във мене,

в мойто уморено сърце.

 

И спомен далечен в мене се връща,

когато бях малко момче.

Как по дървото с прашка те целих

и от тебе прошка искам, врабче.

 

Пред моята малка болнична стая

НЯМА перваз и НЯМА врабче,

сестрата във бяло тихо ме моли.

- Хей, събуди се, старо момче.

С. П.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Пеев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Трогна ме... Весели празници ти желая! Честит Имен Ден!
  • Съгласна съм с Дорето66. То е там и чака да го видиш и да му се довериш!
  • Подтикваш към размисли. Благодаря ти! "надеждица малка трепва във мене"...
  • чудесата се крият в очичките и сърчицата на врабчетата...
    повярвяй ми...
    тъжно е...и бяло като надеждата...
  • ...

    п.п. врабчето е в теб.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...