Dec 21, 2008, 10:42 AM

Моята малка болнична стая

  Poetry
1.3K 0 6

Пред моята малка болнична стая

на перваза кацна врабче.

Трохички ти търсиш, не мога да стана,

ех, прости ми, врабче.

 

Но моля те идвай, на перваза подскачай,

размахвай, почуквай с крилце,

надеждица малка трепва във мене,

в мойто уморено сърце.

 

И спомен далечен в мене се връща,

когато бях малко момче.

Как по дървото с прашка те целих

и от тебе прошка искам, врабче.

 

Пред моята малка болнична стая

НЯМА перваз и НЯМА врабче,

сестрата във бяло тихо ме моли.

- Хей, събуди се, старо момче.

С. П.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Пеев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трогна ме... Весели празници ти желая! Честит Имен Ден!
  • Съгласна съм с Дорето66. То е там и чака да го видиш и да му се довериш!
  • Подтикваш към размисли. Благодаря ти! "надеждица малка трепва във мене"...
  • чудесата се крият в очичките и сърчицата на врабчетата...
    повярвяй ми...
    тъжно е...и бяло като надеждата...
  • ...

    п.п. врабчето е в теб.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...