28 июн. 2018 г., 13:28

Моята мъничка принцеса

931 0 0

Във фалшив, измислен, нереален свят

мъничка принцеса в ъгъла стоеше.

Избираше на новата си маска цвят, 

и послушно си я майстореше.

 

Мъничко усмивки – над черната тъга,

добавени тръпчинки, болката, за да прикрият.

Ще трябва грим, че да не си личи и любовта,

а малко тревоги, блясъка в очите налага се да скрият.

 

Дали достатъчно добре маската си нарисува,

мойта мъничка, красива принцеса?

Във този свят, трябваше много добре да се преструва,

че демоните дебнат кротко, ей ги на – къде са.

 

Че не един път или дваж, грабиха ѝ от душата,

жадни за нещо истинско във фалшива реалност.

За да го подмамят, с изпитания опит на лъжата,

за да превърнат красотата в грозна бруталност.

 

Затова моя малка, прекрасна, скрий се добре,

от тази нереалност ужасна, която нявга счупи твоите криле.

Не бой се, навън бурята е наистина опасна,

но ти живееш на завет, скрита в моето сърце!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомира Дичева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...