Във фалшив, измислен, нереален свят
мъничка принцеса в ъгъла стоеше.
Избираше на новата си маска цвят,
и послушно си я майстореше.
Мъничко усмивки – над черната тъга,
добавени тръпчинки, болката, за да прикрият.
Ще трябва грим, че да не си личи и любовта,
а малко тревоги, блясъка в очите налага се да скрият.
Дали достатъчно добре маската си нарисува,
мойта мъничка, красива принцеса?
Във този свят, трябваше много добре да се преструва,
че демоните дебнат кротко, ей ги на – къде са. ...