28.06.2018 г., 13:28

Моята мъничка принцеса

925 0 0

Във фалшив, измислен, нереален свят

мъничка принцеса в ъгъла стоеше.

Избираше на новата си маска цвят, 

и послушно си я майстореше.

 

Мъничко усмивки – над черната тъга,

добавени тръпчинки, болката, за да прикрият.

Ще трябва грим, че да не си личи и любовта,

а малко тревоги, блясъка в очите налага се да скрият.

 

Дали достатъчно добре маската си нарисува,

мойта мъничка, красива принцеса?

Във този свят, трябваше много добре да се преструва,

че демоните дебнат кротко, ей ги на – къде са.

 

Че не един път или дваж, грабиха ѝ от душата,

жадни за нещо истинско във фалшива реалност.

За да го подмамят, с изпитания опит на лъжата,

за да превърнат красотата в грозна бруталност.

 

Затова моя малка, прекрасна, скрий се добре,

от тази нереалност ужасна, която нявга счупи твоите криле.

Не бой се, навън бурята е наистина опасна,

но ти живееш на завет, скрита в моето сърце!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомира Дичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...