Тази обич странна -
уж по детски, на шега,
май ще вземе да излезе
най-тъжната обич на света.
Тази обич всяка вечер плаче,
а на сутринта избърсва всичките сълзи
и събира сили...цял ден събира сили,
защото знае, че през нощта пак ще я боли.
Тази обич ми идва до гуша.
Тежи ми вече.
Много ми тежи...
И всеки път си казвам,
че ще я оставя,
но как човек оставя сърцето си, кажи?!
© Александрина Все права защищены