Тази обич странна -
уж по детски, на шега,
май ще вземе да излезе
най-тъжната обич на света.
Тази обич всяка вечер плаче,
а на сутринта избърсва всичките сълзи
и събира сили...цял ден събира сили,
защото знае, че през нощта пак ще я боли.
Тази обич ми идва до гуша.
Тежи ми вече.
Много ми тежи...
И всеки път си казвам,
че ще я оставя,
но как човек оставя сърцето си, кажи?!
© Александрина All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
