Тази обич странна -
уж по детски, на шега,
май ще вземе да излезе
най-тъжната обич на света.
Тази обич всяка вечер плаче,
а на сутринта избърсва всичките сълзи
и събира сили...цял ден събира сили,
защото знае, че през нощта пак ще я боли.
Тази обич ми идва до гуша.
Тежи ми вече.
Много ми тежи...
И всеки път си казвам,
че ще я оставя,
но как човек оставя сърцето си, кажи?!
© Александрина All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
