Тази обич странна -
уж по детски, на шега,
май ще вземе да излезе
най-тъжната обич на света.
Тази обич всяка вечер плаче,
а на сутринта избърсва всичките сълзи
и събира сили...цял ден събира сили,
защото знае, че през нощта пак ще я боли.
Тази обич ми идва до гуша.
Тежи ми вече.
Много ми тежи...
И всеки път си казвам,
че ще я оставя,
но как човек оставя сърцето си, кажи?!
© Александрина All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
