Моята обич

Poesía » De amor

908 1 1

Тази обич странна -

уж по детски, на шега,

май ще вземе да излезе

най-тъжната обич на света.

Тази обич всяка вечер плаче,

а на сутринта избърсва всичките сълзи

и събира сили...цял ден събира сили,

защото знае, че през нощта пак ще я боли.

Тази обич ми идва до гуша.

Тежи ми вече.

Много ми тежи...

И всеки път си казвам,

че ще я оставя,

но как човек оставя сърцето си, кажи?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0