19 нояб. 2019 г., 18:05

Моята отворена книга

870 4 11

Все още присядам на прага -

взирам се някъде там, надалече

още мечтая еднорога да впрягам,

и прашинки сълзливи скрито бърша,

макар че триста лета зад мене са вече...

 

Все очаквам да хлопне вратата,

бързи стъпки да притичат през двора,

безплодни клони старата круша

протяга по навик към светлината

сянка хвърля на комшиите бора.

 

Уж толкова много работи зная,

а до нищо конкретно не стигам:

как да тегля на живяно чертата,

не познавам и кога идва краят,

нито вярвам в гласа на съдбата...

 

И след триста преживени лета

гоня вятъра, боса газя тревата,

все съм същата отворена книга,

завещана да я допише безкрая,

но признавам:  дори и сама се чета!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© П Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • anabel7 (Албена Димитрова) - Благодаря!
  • Много ми хареса, Пепи!
  • Пепинка, уточнявам, най- ми допаднаха идейният смисъл на първият и последният, и другите ти са чудесни, но аз , както винаги работя по чувство...та,така. Ами, липсвах, що се отнася до коментари и качване на нови неща, а иначе си хвърлях по едно око...Човек си има разни периоди, че като го грабне въртележката на живота и все не може да избере,къде да се хвърли,че да падне на най-мекото. Да ти е весело в душата,леко на сърцето и усмивка на устата,Пепи! Хубава вечер!
  • LiaNik (И.К.) - Благодаря ти винаги ме радваш с присъствието си, нещо липсваше в последно време 💐
    "Все се виждам приседнала на прага" - така го започнах, но нещо все не ми се връзваше с по-нататък, останалото е от раз, както се казва. Още с първия да се препънеш...

    Като мине малко време, пак ще го мисля, още съм емоционално обсебена, както се казва
  • Пепи, лично на мен първия и последения стих, най ми допаднаха...А иначе, каквото си искала да кажеш, си го написала, вързала и орисала... Удоволствие беше да прочета.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...