palenka (П Антонова)
505 18448
Nov 19, 2019, 6:05 PM

Моята отворена книга 

  Poetry » Phylosophy, Other
691 4 11

Все още присядам на прага -

взирам се някъде там, надалече

още мечтая еднорога да впрягам,

и прашинки сълзливи скрито бърша,

макар че триста лета зад мене са вече...

 

Все очаквам да хлопне вратата,

бързи стъпки да притичат през двора,

безплодни клони старата круша

протяга по навик към светлината

сянка хвърля на комшиите бора.

 

Уж толкова много работи зная,

а до нищо конкретно не стигам:

как да тегля на живяно чертата,

не познавам и кога идва краят,

нито вярвам в гласа на съдбата...

 

И след триста преживени лета

гоня вятъра, боса газя тревата,

все съм същата отворена книга,

завещана да я допише безкрая,

но признавам:  дори и сама се чета!

© П Антонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • anabel7 (Албена Димитрова) - Благодаря!
  • Много ми хареса, Пепи!
  • Пепинка, уточнявам, най- ми допаднаха идейният смисъл на първият и последният, и другите ти са чудесни, но аз , както винаги работя по чувство...та,така. Ами, липсвах, що се отнася до коментари и качване на нови неща, а иначе си хвърлях по едно око...Човек си има разни периоди, че като го грабне въртележката на живота и все не може да избере,къде да се хвърли,че да падне на най-мекото. Да ти е весело в душата,леко на сърцето и усмивка на устата,Пепи! Хубава вечер!
  • LiaNik (И.К.) - Благодаря ти винаги ме радваш с присъствието си, нещо липсваше в последно време 💐
    "Все се виждам приседнала на прага" - така го започнах, но нещо все не ми се връзваше с по-нататък, останалото е от раз, както се казва. Още с първия да се препънеш...

    Като мине малко време, пак ще го мисля, още съм емоционално обсебена, както се казва
  • Пепи, лично на мен първия и последения стих, най ми допаднаха...А иначе, каквото си искала да кажеш, си го написала, вързала и орисала... Удоволствие беше да прочета.
  • Марианке и Влади, подсетихте ме, че написах в коментар на друго място:
    "...а накъде вървя и до кога,
    ще бъде късно, когато разбера..."

    Така е, Марианке, докато свят светува, вечните въпроси все ще ни вълнуват!

    Благодаря ви!
  • Всички сме отворени книги, и колкото и да пишем, все си остава недописана от безкрая!

    Благодаря ви!
  • Романтика вплетена във философския замисъл.
  • Интересно.
    Поздравявам те.
  • Паленка, ти си отворена книга, от която черпим знания и много, много мъдрост! Поздравявам те !
  • Много хубаво, Пепи!
Random works
: ??:??