3 сент. 2006 г., 21:12
Моята стихия
Стих след стих за теб редих,
окъпах се в мастило.
Всички мисли аз ти посветих -
и дявол беше, и светило.
Рисувах пъстри пейзажи,
пясъчни високи кули.
Не може да се каже,
че стигаха ми думи...
В куплета ми последвал
кулите пък срина до основи
и ръце към мен протегнал,
за извинение ме ти помоли.
Дочаках теб - бушуващият океан,
с пламтящото Нептуново сърце,
недогонен вятър разпилян,
със силни, парещи ръце.
Как бих могла да се откажа
от теб - тази стихия?!
На душата си какво да кажа -
не можах от нея да те скрия...
окъпах се в мастило.
Всички мисли аз ти посветих -
и дявол беше, и светило.
Рисувах пъстри пейзажи,
пясъчни високи кули.
Не може да се каже,
че стигаха ми думи...
В куплета ми последвал
кулите пък срина до основи
и ръце към мен протегнал,
за извинение ме ти помоли.
Дочаках теб - бушуващият океан,
с пламтящото Нептуново сърце,
недогонен вятър разпилян,
със силни, парещи ръце.
Как бих могла да се откажа
от теб - тази стихия?!
На душата си какво да кажа -
не можах от нея да те скрия...
© Полина Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Сигурно си права. Затова и качвам тук моите несъвършени творения, заради опита и коментарите.
Надявам се с времето да стават все по-добри! -
Хареса ми като съдържание. Само, че малко формата е променлива.Може би така трябва...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
