Моята стихия

3.09.2006 г., 21:12 ч.

Поезия

587 0 2

Стих след стих за теб редих,
окъпах се в мастило.
Всички мисли аз ти посветих -
и дявол беше, и светило.

Рисувах пъстри пейзажи,
пясъчни високи кули.
Не може да се каже,
че стигаха ми думи...

В куплета ми последвал
кулите пък срина до основи
и ръце към мен протегнал,
за извинение ме ти помоли.

Дочаках теб - бушуващият океан,
с пламтящото Нептуново сърце,
недогонен вятър разпилян,
със силни, парещи ръце.

Как бих могла да се откажа
от теб - тази стихия?!
На душата си какво да кажа -
не можах от нея да те скрия...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Obsession (Полина Тодорова)

2006-09-04T14:10:53+03:00

Сигурно си права. Затова и качвам тук моите несъвършени творения, заради опита и коментарите. Надявам се с времето да стават все по-добри!
ria (Гергана Иванова)

2006-09-04T14:05:49+03:00

Хареса ми като съдържание. Само, че малко формата е променлива.Може би така трябва...