Sep 3, 2006, 9:12 PM

Моята стихия

Poetry

759 0 2

Стих след стих за теб редих,
окъпах се в мастило.
Всички мисли аз ти посветих -
и дявол беше, и светило.

Рисувах пъстри пейзажи,
пясъчни високи кули.
Не може да се каже,
че стигаха ми думи...

В куплета ми последвал
кулите пък срина до основи
и ръце към мен протегнал,
за извинение ме ти помоли.

Дочаках теб - бушуващият океан,
с пламтящото Нептуново сърце,
недогонен вятър разпилян,
със силни, парещи ръце.

Как бих могла да се откажа
от теб - тази стихия?!
На душата си какво да кажа -
не можах от нея да те скрия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Obsession (Полина Тодорова)

Сигурно си права. Затова и качвам тук моите несъвършени творения, заради опита и коментарите. Надявам се с времето да стават все по-добри!

2006-09-04T14:10:53+03:00
ria (Гергана Иванова)

Хареса ми като съдържание. Само, че малко формата е променлива.Може би така трябва...

2006-09-04T14:05:49+03:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0