Моята улица
Тя е! С графското име!
Смях ни праща. Живот.
В миг смразените рими
лудват с птичи минор!
А градът, уж настинал,
но пък чуващ в сърце,
как Мечтите пулсират,
хвърля дрехите... Пеш
днес ще гони трамваи,
на Славейков ще спре,
в своя дъх ще го смае
цъфнал кестен. А в пет
е подмамен с витрина,
в седем с чашка кафе,
разговарял с картини,
би се вслушал в поет!
Тук въздишат мъжете
и се влюбват в жени!
Ала често с Късметът
са единствено в стих.
А нощта ли... Красива!
Най - вълшебния свят.
И след здрачът игриво
в теб докосва се сласт.
Всъщност има магия!
Просто някакъв блян
тук си връщаме. Вие?
Също вярвате! Знам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Колев Все права защищены
