Jan 24, 2013, 5:45 PM

Моята улица

  Poetry » Love
1.8K 0 5

Тя е! С графското име!
Смях ни праща. Живот.
В миг смразените рими
лудват с птичи минор!

А градът, уж настинал,
но пък чуващ в сърце,
как Мечтите пулсират,
хвърля дрехите... Пеш

днес ще гони трамваи,
на Славейков ще спре,
в своя дъх ще го смае
цъфнал кестен. А в пет

е подмамен с витрина,
в седем с чашка кафе,
разговарял с картини,
би се вслушал в поет!

Тук въздишат мъжете
и се влюбват в жени!
Ала често с Късметът
са единствено в стих.

А нощта ли... Красива!
Най - вълшебния свят.
И след здрачът игриво
в теб докосва се сласт.

Всъщност има магия!
Просто някакъв блян
тук си връщаме. Вие?
Също вярвате! Знам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Колев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...