Моята улица
Тя е! С графското име!
Смях ни праща. Живот.
В миг смразените рими
лудват с птичи минор!
А градът, уж настинал,
но пък чуващ в сърце,
как Мечтите пулсират,
хвърля дрехите... Пеш
днес ще гони трамваи,
на Славейков ще спре,
в своя дъх ще го смае
цъфнал кестен. А в пет
е подмамен с витрина,
в седем с чашка кафе,
разговарял с картини,
би се вслушал в поет!
Тук въздишат мъжете
и се влюбват в жени!
Ала често с Късметът
са единствено в стих.
А нощта ли... Красива!
Най - вълшебния свят.
И след здрачът игриво
в теб докосва се сласт.
Всъщност има магия!
Просто някакъв блян
тук си връщаме. Вие?
Също вярвате! Знам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
