27 сент. 2006 г., 16:02

Моята вяра 

  Поэзия
767 0 7

В параклисът на моята вяра,

свещи няма, нито икони.

Доброта, топлина, обич голяма

и сърце Човешко, което се моли.

И молитвата е жажда за утре,

да бъде утре за мене,  за вас!

Да ставам по-добра всяка сутрин

да живея сега, тук  в този час!

Там слънцето влиза с лъчите,

и докосва бавно, без да изгаря.

Топло и нежно погалва мечтите,

мен самата и моята вяра.

Всеки може с мен да се моли,

да се хванеме здраво с ръцете.

Очи да затворим, без да говорим.

Елате, за всички се молете!

© Людмила Нилсън Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??