Моята вяра
В параклисът на моята вяра,
свещи няма, нито икони.
Доброта, топлина, обич голяма
и сърце Човешко, което се моли.
И молитвата е жажда за утре,
да бъде утре за мене, за вас!
Да ставам по-добра всяка сутрин
да живея сега, тук в този час!
Там слънцето влиза с лъчите,
и докосва бавно, без да изгаря.
Топло и нежно погалва мечтите,
мен самата и моята вяра.
Всеки може с мен да се моли,
да се хванеме здраво с ръцете.
Очи да затворим, без да говорим.
Елате, за всички се молете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Нилсън Всички права запазени
