27.09.2006 г., 16:02 ч.

Моята вяра 

  Поезия
797 0 7

В параклисът на моята вяра,

свещи няма, нито икони.

Доброта, топлина, обич голяма

и сърце Човешко, което се моли.

И молитвата е жажда за утре,

да бъде утре за мене,  за вас!

Да ставам по-добра всяка сутрин

да живея сега, тук  в този час!

Там слънцето влиза с лъчите,

и докосва бавно, без да изгаря.

Топло и нежно погалва мечтите,

мен самата и моята вяра.

Всеки може с мен да се моли,

да се хванеме здраво с ръцете.

Очи да затворим, без да говорим.

Елате, за всички се молете!

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??