23 февр. 2025 г., 05:55

Моята звездичка

455 3 5

Обръщам нощем към небето взор

И въпреки безбройните сълзи

Аз търся сред небесния простор

Една звездичка да ми заблести.

 

Познавам я, макар да е сред много.

Тя топло ми намига от далече.

И се превръща във море от спомени,

Във топла длан, усмивка и във вечност.

 

Ах, как ми липсваш, блескаща звездичке!

Но обещавам ти, че в моето сърце 

Присъствието ти ще е вечно,

Докато не заблестя и аз на нощното небе...

 

 

04.11.2024г.

На Р.♡

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красив стих,но тъжен! От нас самите зависи ще се отправим ли към звездите или ще си стоим в мечтите!
  • Съпреживявам всяка от думите.. Благодаря!🩷
  • Ако някой е в сърцето ти, значи никога няма да бъде забравен. Най-топлото място.
  • Когато от тъгата и болката се роди стихотворение, можем само да се преклоним.
  • Всички ще станем звездички на нощното небе. Хареса ми! Хубаво посвещение!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...