Моята звездичка

Poetry » Other

458 3 5

Обръщам нощем към небето взор

И въпреки безбройните сълзи

Аз търся сред небесния простор

Една звездичка да ми заблести.

Познавам я, макар да е сред много.

Тя топло ми намига от далече.

И се превръща във море от спомени,

Във топла длан, усмивка и във вечност.

Ах, как ми липсваш, блескаща звездичке!

Но обещавам ти, че в моето сърце

Присъствието ти ще е вечно,

Докато не заблестя и аз на нощното небе...

04.11.2024г.

На Р.♡

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nor4e (Нора Тодорова)

Красив стих,но тъжен! От нас самите зависи ще се отправим ли към звездите или ще си стоим в мечтите!

2025-03-16T12:12:45+02:00
Глухарче (Gluharche)

Съпреживявам всяка от думите.. Благодаря!🩷

2025-03-16T10:07:07+02:00
Niki_Hart (Николина Божанова)

Ако някой е в сърцето ти, значи никога няма да бъде забравен. Най-топлото място.

2025-02-24T00:21:56+02:00
BoBoteva (Bo Boteva)

Когато от тъгата и болката се роди стихотворение, можем само да се преклоним.

2025-02-23T20:17:23+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Всички ще станем звездички на нощното небе. Хареса ми! Хубаво посвещение!

2025-02-23T17:08:45+02:00