Feb 23, 2025, 5:55 AM

Моята звездичка

  Poetry » Other
452 3 5

Обръщам нощем към небето взор

И въпреки безбройните сълзи

Аз търся сред небесния простор

Една звездичка да ми заблести.

 

Познавам я, макар да е сред много.

Тя топло ми намига от далече.

И се превръща във море от спомени,

Във топла длан, усмивка и във вечност.

 

Ах, как ми липсваш, блескаща звездичке!

Но обещавам ти, че в моето сърце 

Присъствието ти ще е вечно,

Докато не заблестя и аз на нощното небе...

 

 

04.11.2024г.

На Р.♡

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красив стих,но тъжен! От нас самите зависи ще се отправим ли към звездите или ще си стоим в мечтите!
  • Съпреживявам всяка от думите.. Благодаря!🩷
  • Ако някой е в сърцето ти, значи никога няма да бъде забравен. Най-топлото място.
  • Когато от тъгата и болката се роди стихотворение, можем само да се преклоним.
  • Всички ще станем звездички на нощното небе. Хареса ми! Хубаво посвещение!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...