23.02.2025 г., 5:55

Моята звездичка

456 3 5

Обръщам нощем към небето взор

И въпреки безбройните сълзи

Аз търся сред небесния простор

Една звездичка да ми заблести.

 

Познавам я, макар да е сред много.

Тя топло ми намига от далече.

И се превръща във море от спомени,

Във топла длан, усмивка и във вечност.

 

Ах, как ми липсваш, блескаща звездичке!

Но обещавам ти, че в моето сърце 

Присъствието ти ще е вечно,

Докато не заблестя и аз на нощното небе...

 

 

04.11.2024г.

На Р.♡

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красив стих,но тъжен! От нас самите зависи ще се отправим ли към звездите или ще си стоим в мечтите!
  • Съпреживявам всяка от думите.. Благодаря!🩷
  • Ако някой е в сърцето ти, значи никога няма да бъде забравен. Най-топлото място.
  • Когато от тъгата и болката се роди стихотворение, можем само да се преклоним.
  • Всички ще станем звездички на нощното небе. Хареса ми! Хубаво посвещение!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...