23.02.2025 г., 5:55

Моята звездичка

451 3 5

Обръщам нощем към небето взор

И въпреки безбройните сълзи

Аз търся сред небесния простор

Една звездичка да ми заблести.

 

Познавам я, макар да е сред много.

Тя топло ми намига от далече.

И се превръща във море от спомени,

Във топла длан, усмивка и във вечност.

 

Ах, как ми липсваш, блескаща звездичке!

Но обещавам ти, че в моето сърце 

Присъствието ти ще е вечно,

Докато не заблестя и аз на нощното небе...

 

 

04.11.2024г.

На Р.♡

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красив стих,но тъжен! От нас самите зависи ще се отправим ли към звездите или ще си стоим в мечтите!
  • Съпреживявам всяка от думите.. Благодаря!🩷
  • Ако някой е в сърцето ти, значи никога няма да бъде забравен. Най-топлото място.
  • Когато от тъгата и болката се роди стихотворение, можем само да се преклоним.
  • Всички ще станем звездички на нощното небе. Хареса ми! Хубаво посвещение!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...