Мрак

15 мар. 2022 г., 20:45

Поэзия » Философская

375 1 4

О, този свят не ни принадлежи –

обречени сме в него да сме тленни!

И който днес живота не цени,

как в бъдещето утре ще прогледне?!

Животът ни така се изкриви,

че в него сякаш свято не остана,

и болката от днешното кърви,

превръщайки се в огнестрелна рана...

Пронизала човешките сърца –

съдбите на десетки милиони –

с греховната поличба на света,

над чийто прах сълзи мъртвешки рони!

Плътта е пепел! Призрак е духа,

закърмен в мрак, прогонен пак от рая!

И в тази тъй нелепа празнота

светът угасва, чезнейки в безкрая!

Eia (Росица Танчева)

2022-06-06T15:13:30+03:00

"Животът ни така се изкриви,
че в него сякаш свято не остана,
и болката от днешното кърви,
превръщайки се в огнестрелна рана..."
Споделям тази изгаряща мъка...
РосиДимова (Росица Димова)

2022-03-16T20:35:30+02:00

Мрачно, но пък истинско. Няма ли светлина, човечеството губи пътя.
valcanyon (Валентин Миленов)

2022-03-16T08:57:15+02:00

Хубаво стихотворение.
Самодива (Вики)

2022-03-16T08:20:12+02:00

И си го заслужаваме...Браво!