Мрак
О, този свят не ни принадлежи –
обречени сме в него да сме тленни!
И който днес живота не цени,
как в бъдещето утре ще прогледне?!
Животът ни така се изкриви,
че в него сякаш свято не остана,
и болката от днешното кърви,
превръщайки се в огнестрелна рана...
Пронизала човешките сърца –
съдбите на десетки милиони –
с греховната поличба на света,
над чийто прах сълзи мъртвешки рони!
Плътта е пепел! Призрак е духа,
закърмен в мрак, прогонен пак от рая!
И в тази тъй нелепа празнота
светът угасва, чезнейки в безкрая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
