26 июн. 2007 г., 12:22

Мрак и светлина

1.1K 0 3
Тъмнината сякаш дебнеше,
а светлината се криеше.
Пристъпих под луната,
за да се здрависъм с мрака.

Подаде той десница
на моята душица
и зърна светлина,
никога не докосвала моята душа.

Потръпна разколебано,
надникна в очите -
искаше да зърне отрано
на предателството косите.

Стоях там, ей така,
а мракът търсеше светлина -
точно там, където
имаше единствено тъмнина.

И така, аз дъщеря
ни на мрак, ни на светлина,
живях сред сивота.
Ту сред зрак, ту сред зора!

И там, просто така,
сгушила плахо морни крила,
тихо почиваше мойта, една,
едната единствена истина за света

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Танцуващо Небе Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...