Мрак и светлина
Тъмнината сякаш дебнеше,
а светлината се криеше.
Пристъпих под луната,
за да се здрависъм с мрака.
Подаде той десница
на моята душица
и зърна светлина,
никога не докосвала моята душа.
Потръпна разколебано,
надникна в очите -
искаше да зърне отрано
на предателството косите.
Стоях там, ей така,
а мракът търсеше светлина -
точно там, където
имаше единствено тъмнина.
И така, аз дъщеря
ни на мрак, ни на светлина,
живях сред сивота.
Ту сред зрак, ту сред зора!
И там, просто така,
сгушила плахо морни крила,
тихо почиваше мойта, една,
едната единствена истина за света
а светлината се криеше.
Пристъпих под луната,
за да се здрависъм с мрака.
Подаде той десница
на моята душица
и зърна светлина,
никога не докосвала моята душа.
Потръпна разколебано,
надникна в очите -
искаше да зърне отрано
на предателството косите.
Стоях там, ей така,
а мракът търсеше светлина -
точно там, където
имаше единствено тъмнина.
И така, аз дъщеря
ни на мрак, ни на светлина,
живях сред сивота.
Ту сред зрак, ту сред зора!
И там, просто така,
сгушила плахо морни крила,
тихо почиваше мойта, една,
едната единствена истина за света
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Танцуващо Небе Всички права запазени
Благодаря
