Мрак и светлина
Тъмнината сякаш дебнеше,
а светлината се криеше.
Пристъпих под луната,
за да се здрависъм с мрака.
Подаде той десница
на моята душица
и зърна светлина,
никога не докосвала моята душа.
Потръпна разколебано,
надникна в очите -
искаше да зърне отрано
на предателството косите.
Стоях там, ей така,
а мракът търсеше светлина -
точно там, където
имаше единствено тъмнина.
И така, аз дъщеря
ни на мрак, ни на светлина,
живях сред сивота.
Ту сред зрак, ту сред зора!
И там, просто така,
сгушила плахо морни крила,
тихо почиваше мойта, една,
едната единствена истина за света
а светлината се криеше.
Пристъпих под луната,
за да се здрависъм с мрака.
Подаде той десница
на моята душица
и зърна светлина,
никога не докосвала моята душа.
Потръпна разколебано,
надникна в очите -
искаше да зърне отрано
на предателството косите.
Стоях там, ей така,
а мракът търсеше светлина -
точно там, където
имаше единствено тъмнина.
И така, аз дъщеря
ни на мрак, ни на светлина,
живях сред сивота.
Ту сред зрак, ту сред зора!
И там, просто така,
сгушила плахо морни крила,
тихо почиваше мойта, една,
едната единствена истина за света
© Танцуващо Небе All rights reserved.
Благодаря
