26 апр. 2007 г., 11:15

мрак в тъмнината

868 0 3
                                                            ( написаното е плод на фантазия)

Всички заедно бяхме масата
на задушницата в подносите
и преглъщахме бавно вината си
с натежали ракиени тостове.
През разлаяните "наздраве"-та
с „ашколсун" от

преяли хвалебствия
се завихрихме в скута на чалгата
и пощипвахме  в маанетата.
Сгорещени кълбяха се ханшове,
закачливо бедра се въртяха,
а гърдите на наш'те от бранша
в мексиканска вълна се разляха. 
Запотени със тен на залязване,
сред остатъци бледа сплотеност,
си изграждахме храм на душата
връз чалма с анадолските фесове.
През кючеци кънтеше камбаната,

в реване потопихме кръщелника,
с джинджифил и локум го помазахме,
вместо с кръст и босилек в сърцето.

Като обредни сенки на вярата,

с боздуганите,  вместо разпятия,

най-накрая обърнахме масата

и препълнихме с мрак тъмнината.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дакота Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...