26 апр. 2007 г., 11:15

мрак в тъмнината

865 0 3
                                                            ( написаното е плод на фантазия)

Всички заедно бяхме масата
на задушницата в подносите
и преглъщахме бавно вината си
с натежали ракиени тостове.
През разлаяните "наздраве"-та
с „ашколсун" от

преяли хвалебствия
се завихрихме в скута на чалгата
и пощипвахме  в маанетата.
Сгорещени кълбяха се ханшове,
закачливо бедра се въртяха,
а гърдите на наш'те от бранша
в мексиканска вълна се разляха. 
Запотени със тен на залязване,
сред остатъци бледа сплотеност,
си изграждахме храм на душата
връз чалма с анадолските фесове.
През кючеци кънтеше камбаната,

в реване потопихме кръщелника,
с джинджифил и локум го помазахме,
вместо с кръст и босилек в сърцето.

Като обредни сенки на вярата,

с боздуганите,  вместо разпятия,

най-накрая обърнахме масата

и препълнихме с мрак тъмнината.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дакота Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...