мрак в тъмнината
Всички заедно бяхме масата
на задушницата в подносите
и преглъщахме бавно вината си
с натежали ракиени тостове.
През разлаяните "наздраве"-та
с „ашколсун" от
преяли хвалебствия
се завихрихме в скута на чалгата
и пощипвахме в маанетата.
Сгорещени кълбяха се ханшове,
закачливо бедра се въртяха,
а гърдите на наш'те от бранша
в мексиканска вълна се разляха.
Запотени със тен на залязване,
сред остатъци бледа сплотеност,
си изграждахме храм на душата
връз чалма с анадолските фесове.
През кючеци кънтеше камбаната,
в реване потопихме кръщелника,
с джинджифил и локум го помазахме,
вместо с кръст и босилек в сърцето.
Като обредни сенки на вярата,
с боздуганите, вместо разпятия,
най-накрая обърнахме масата
и препълнихме с мрак тъмнината.
© Дакота All rights reserved.
