26 abr 2007, 11:15

мрак в тъмнината

  Poesía
867 0 3
                                                            ( написаното е плод на фантазия)

Всички заедно бяхме масата
на задушницата в подносите
и преглъщахме бавно вината си
с натежали ракиени тостове.
През разлаяните "наздраве"-та
с „ашколсун" от

преяли хвалебствия
се завихрихме в скута на чалгата
и пощипвахме  в маанетата.
Сгорещени кълбяха се ханшове,
закачливо бедра се въртяха,
а гърдите на наш'те от бранша
в мексиканска вълна се разляха. 
Запотени със тен на залязване,
сред остатъци бледа сплотеност,
си изграждахме храм на душата
връз чалма с анадолските фесове.
През кючеци кънтеше камбаната,

в реване потопихме кръщелника,
с джинджифил и локум го помазахме,
вместо с кръст и босилек в сърцето.

Като обредни сенки на вярата,

с боздуганите,  вместо разпятия,

най-накрая обърнахме масата

и препълнихме с мрак тъмнината.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...