5 февр. 2010 г., 20:18

Мракът ме привлече

798 0 2

Мракът ме привлече,

тръгвам, стига вече,

няма ги децата,

няма обич вече.

 

Как ще бъде

нямам и представа,

стига толкоз,

искам да забравя.

 

Дългите години,

болките, нещата,

всичко се крепеше

заради децата.

 

Всичко се спомина,

нищо не остана.

Споменът изстина -

пепел от жарава.

 

Любовта проклинам,

мразя си съдбата.

Как да се преборя

с болката в душата?

 

Мракът ме привлече,

тръгвам, стига вече,

мракът ме привлече,

няма обич вече.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даяна Литовска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • има и такива моменти
    обаче след тоя стих не написа ли някой с който обори тезата си
    и ако си
    нужен ли ти е този

    ако бъркам извинявай
  • Хареса ми

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...