Мракът ме привлече,
тръгвам, стига вече,
няма ги децата,
няма обич вече.
Как ще бъде
нямам и представа,
стига толкоз,
искам да забравя.
Дългите години,
болките, нещата,
всичко се крепеше
заради децата.
Всичко се спомина,
нищо не остана.
Споменът изстина -
пепел от жарава.
Любовта проклинам,
мразя си съдбата.
Как да се преборя
с болката в душата?
Мракът ме привлече,
тръгвам, стига вече,
мракът ме привлече,
няма обич вече.
© Даяна Литовска Все права защищены
обаче след тоя стих не написа ли някой с който обори тезата си
и ако си
нужен ли ти е този
ако бъркам извинявай