5.02.2010 г., 20:18

Мракът ме привлече

793 0 2

Мракът ме привлече,

тръгвам, стига вече,

няма ги децата,

няма обич вече.

 

Как ще бъде

нямам и представа,

стига толкоз,

искам да забравя.

 

Дългите години,

болките, нещата,

всичко се крепеше

заради децата.

 

Всичко се спомина,

нищо не остана.

Споменът изстина -

пепел от жарава.

 

Любовта проклинам,

мразя си съдбата.

Как да се преборя

с болката в душата?

 

Мракът ме привлече,

тръгвам, стига вече,

мракът ме привлече,

няма обич вече.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даяна Литовска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • има и такива моменти
    обаче след тоя стих не написа ли някой с който обори тезата си
    и ако си
    нужен ли ти е този

    ако бъркам извинявай
  • Хареса ми

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...