Мракът ме привлече

5.02.2010 г., 20:18 ч.

Поезия

592 0 2

Мракът ме привлече,

тръгвам, стига вече,

няма ги децата,

няма обич вече.

Как ще бъде

нямам и представа,

стига толкоз,

искам да забравя.

Дългите години,

болките, нещата,

всичко се крепеше

заради децата.

Всичко се спомина,

нищо не остана.

Споменът изстина -

пепел от жарава.

Любовта проклинам,

мразя си съдбата.

Как да се преборя

с болката в душата?

Мракът ме привлече,

тръгвам, стига вече,

мракът ме привлече,

няма обич вече.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.